Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) стана домакин на важна научна конференция с международно участие, озаглавена „Азбуки, памет, приемственост“. Събитието, което стартира днес, е част от инициативите, свързани с Годината на глаголицата, и обединява водещи експерти от България и Европа, които ще разгледат значението на старите писмености и тяхната културна стойност.

Вицепрезидентът Илияна Йотова, която откри форума, подчерта значението на глаголицата като безценен елемент от българското и славянското наследство. „Тази писменост представлява духовно завещание от Светите братя, което е от значение не само за нашата нация, но и за целия славянски свят и историята на Европа“, заяви тя.

Директорът на НБКМ, доц. д-р Калина Иванова, също изрази своето задоволство от участието на над 25 научни доклада, представени от изтъкнати специалисти, включително гости от Исландия, Швеция, Норвегия, Италия и Армения. Тя акцентира на важността на обмена на знания и опит в областта на глаголическата традиция.

Първата сесия на конференцията, модерирана от проф. д-р Елисавета Мусакова, се фокусира върху дигитализацията на хуманитарните науки и иновациите, чрез които младите поколения взаимодействат със старите писмености. Специалисти от различни европейски държави представиха нови платформи за дигитално съхранение на културното наследство и обсъдиха как библиотеките могат да играят ключова роля в организацията на знанието.

Втората сесия, ръководена от гл. ас. д-р Татяна Брага от Българската академия на науките, разгледа историческия контекст на глаголицата и кирилицата. Участниците в нея ще представят нови перспективи относно произхода на тези писмености и ще се опитат да разсеят митове, свързани с тях.

Следобедната трета сесия, под ръководството на д-р Яница Радева, ще се фокусира върху влиянието на глаголицата в изкуството. В нея ще бъдат представени калиграфски интерпретации и изследвания на визуалната памет за Светите братя в Италия, както и концепции за развитие на европейски културен маршрут, посветен на тях.

Утре конференцията ще продължи с четвърта сесия, ръководена от проф. дфн Марияна Петрова Цибранска-Костова, която ще разгледа теми, свързани с типологията на глаголицата в България и Хърватия, както и връзките между глаголическите украси и кирилските ръкописи.

Последната, пета сесия, модерирана от д-р Бояна Минчева, ще акцентира на книжовно-документалното наследство и неговите европейски проекции. Темите ще включват важността на библиотеките в документирането на ромското литературно наследство и електронното издание на Зографското глаголическо евангелие.